Витамините са органични вещества, които в минимални количества са абсолютно необходими за нормалното протичане на жизнените процеси. В организма те играят ролята на катализатори и коферменти. Витамините се приемат главно чрез храната. Съществува и ендогенна биосинтеза на някои от витамините, осъществявана от чревната микробна флора, но тя не е достатъчна за задоволяване на нуждите на организма, поради което главният източник на витамини е храната.
При липса на витамини в организма се развива авитаминоза, а при недостига им – хиповитаминоза. Както авитаминозата, така и хиповитаминозата могат да настъпят екзогенно(при намален внос с храната), и ендогенно(нарушено усвояване на витамините в храносмилателния тракт, увеличеното им излъчване или повишените нужди на организма от тях).
Основните причини, които водят до витаминна недостатъчност са следните:
- едностранчиво и непълноценно хранене- употреба на храна бедна на зеленчуци, плодове и на пълноценни белтъчини, употреба на консервирана храна и др. Витаминен недостиг може да настъпи и при налагане на много строги диети. При изключително млечна диета могат да се наблюдават прояви на скорбут;
- неправилно съхраняване и кулинарно обработване на храните, при което се губи значителна част от съдържащите се витамини. Например зеленчуците при дълъг престой и продължително варене загубват значителна част от съдържащия се в тях витамин C;
- дълготрайно недохранване вследствие на лоши социални условия, безапетитие и др.;
- при продължително повръщане вследствие на пилорна стеноза, хроничен гастрит, хроничен нефрит и др.;
- при възпалителни, секреторни, атрофични и други смущения в стомашно-чревния тракт, които пречат на правилната резорбция на храната;
- при препятствие в изливането на жлъчката в червата, при което се смущава резорбцията на мастноразтворимите витамини A, D, K;
- повишено излъчване на витамини от организма при усилено потоотделяне, повишена диуреза(захарен и безвкусен диабет, нефросклероза), при чести плеврални и коремни пункции;
- усилено изразходване на витамини при усилена физическа работа, бременност, при фебрилни състояния, инфекции, интоксикации, при диабет, Базедоба болест и други ендокринни нарушения;
- при недостатъчно натрупване и използване на витамините при болести на черния дроб(остър и хроничен хепатит, чернодробна цироза). Черният дроб е депо на почти всички витамини. В него някои провитамини се превръщат във витамини – напр. каротинът се превръща във витамин А;
- намалено ендогенно образуване на витамини – някои витамини (В и К) се синтезират от нормалната бактериална флора на дебелото черво. При унищожаване на тази флора, вследствие употребата на антибиотици и сулфонамиди се получава хиповитаминоза.
В днешно време авитаминозите се срещат рядко, по-чести са хиповитаминозите.
юли 28