Алкохолът е най-разпространеното средство, което в зависимост от случая ни развеселява, отпуска, предизвиква ярост или гняв. Алкохолът може да ни направи по-общителни и приятелски настроени или пък да ни подтисне и доведе до депресия. Под негово въздействие, човек е склонен да извърши неща, които иначе не му стиска да направи. Как обаче действа той на органите в нашето тяло:
- мозък – кръвно-мозъчната бариера е покривка от епителни клетки, която покрива капилярите на мозъка. Алкохолът преминава през тази бариера само 30 секунди, след което навлиза в кръвта, нарушавайки нервно-клетъчните комуникации. Това води до увеличаване на самоувереността, нарушава концентрацията на внимание. Когато алкохолът въздейства на малкия мозък, мускулните движения стават некоординирани;
- стомах – това е първата спирка на алкохола и 20% от напитките навлизат в кръвта 5 минути, след като напитката облее слузния епител на стомаха. Колкото по-пълен е стомахът, толкова по-бавно става това. Алкохолът засилва продукцията на солна киселина, която разрушава защитната слузна покривка на стомаха. За това хроничните алкохолици страдат от парене зад гръдната кост, язви, възпаления, кървене;
- тънки черва – 20 минути след приемането, останалите 80% от алкохола дифундират през финната лигавица на тънките черва в кръвта напълно. Алкохолът блокира абсорбцията на водата и солите. Това е причина за обезводняващия ефект на алкохола. Хроничният прием на алкохол уврежда ензимните системи, които разграждат мазнините, протеините и въглехидратите. Хроничните алкохолици страдат от недохранване, дефицит на витамини, микроелементи и незаменими аминокиселини;
- пенис – алкохолът уврежда нервните клетки в целия организъм. Това води до нарушения и в провеждането на командата за еректилния стимул. Всеки 8 от 10 хронични алкохолици страдат от импотентност. Три питиета дневно водят до повишаване на кръвното налягане, което намалява кръвотока на пениса. Хроничната алкохолна интоксикация намалява и производството на тестостерон;
- сърце – умерената алкохолна консумация(1-2 питиета дневно), може да предпазят сърцето и неговите артерии от образуването на атеросклеротични плаки, повишават нивата на добрия холестерол (HDL), намаляват съсирваемостта на кръвта. Обаче, големите концентрации на алкохол предизвикват спазъм на кръвоносните съдове и повишават кръвното налягане. Сърцето помпи кръвта срещу високо съпротивление и това го натоварва много. Нарушава се и провеждането на възбудните сигнали- аритмия. С времето се уврежда помпената функция на миокарда и се достига до сърдечна недостатъчност;
- черен дроб – в него се метаболизира и разгражда 90% от алкохола. Този процес започва 10 минути след първата глътка. Алкохолът в кръвта се абсорбира много по-бързо, отколкото черния дроб може да го метаболизира. Големите количества алкохол водят до образуване на големи количества свободни кислородни радикали, които увреждат и убиват чернодробните клетки;
- бели дробове – 5% от алкохола свободно дифундира през дихателната повърхност на белите дробове и се издишва с въздуха. Хроничната алкохолна злоупотреба нарушава естествената антиоксидантна система на белия дроб и тези хора често страдат от фатални белодробни инфекции – пневмонии, сепсис;
- бъбреци – 5% от алкохола се елиминира от бъбреците чрез урината. Алкохолът блокира ефекта на антидиуретичния хормон вазопресин върху диурезата. Така бъбреците не могат да концентрират урината и организмът губи вода и соли- диуретичен ефект на алкохола. При хроничната загуба на вода и соли се нарушава хомеостазата на организма. Появява се високо кръвно налягане, алкохолна цироза, бъбречна недостатъчност.
Алкохолът и неговите свойства са били известни още в древността на египтяните, на римляните, на гърците. Знае се, че древните египтяни са произвеждали питие приличащо на днешната бира. Гърците са имали свой бог на виното Дионисий. В човешката история алкохолът се използвал за даване на кураж преди битка, при подписване на договори, при честване на празници, както и в народната медицина. Той оставало универсално средство, което унищожавало стреса и улеснява общуването.Тези вещества са били използване и давани на робите за повишаване на тяхната работоспособност, както и на войниците за повишаване на издръжливостта им в боя.
Aлкохолът е едно от психоактивните вeщества, с което най-често се злоупотребява. Особено вреден и опасен е при подрастващите. Много по-малко алкохол е нужен на дете за да се напие,отколкото на възрастен. Алкохолът най-често става врата за употребата на други психоактивни ващества.Тази зависимост намалява мотивацията на подрастващите и така също дава различни поражения върху почти всички вътрешни органи. Клиничната картина при злоупотребяващите с алкохол е следната–от обикновенно алкохолно опиване до патологично упиване, както и психотични разстройства, алкохолен параноид, амнестични синдроми или загуба на памет, както и епилептични припадъци провокирани от алкохола. Лечението на зависимите на алкохол е труден и продължителен процес.Преминава се през период на преодоляване на абстиненция, който е труден за пациента, а в подледствие и премахване и на психическата зависимост от веществото алкохол. Дългогодишната злоупотреба води до пълна деградация на личността, както и тежки паражения на всички органи, най-често на черния дроб.
Чернодробната цироза представлява разрастване на съединителната тъкан в черния дроб и втвърдяването му. Атрофичната(алкохолна) цироза е най-честата от всички видове цирози. Боледуват по-често мъжете, предимно между 40 и 60 години. В етиологията на чернодробната цироза важна роля играе вирусният хепатит. Цироза се получава често при хора , които след боледуване от хипатит не спазват необходимата диета и злоупотребяват с алкохол и дразнеща храна. Значение за развитието на атрофичната цироза има и недоимъчнато хранене.
Под действието на различните етиологични фактори в черния дроб се развиват дистрофични промени в клетките, а след това се наблюдава разрастване на съединителната тъкан. Съществува схващане, че чернодробната цироза е автоимунно заболяване. Смята се, че увредената чернодробна клетка може да предизвика като антиген образуване на автоантитела, които се фиксират върху чернодробните клетки и ги увреждат допълнително. Вторично се идва до разрастване на съединителната тъкан. Циротичният черен дроб е плътен, а повърхността му е дребнозърнеста. В началния стадий на цирозата той е увеличен по обем, а после се намалява.
Болестта започва бавно и постепенно. В началния стадий на преден план изпъкват безапетитие, горчив вкус в устата, гадене, запек или диария. Нерядко са налице тежест или тъпи болки в дясното подребрие. Чести са и оплакванията от страна на нервната система- отпадналост, главоболие, сънливост, виене на свят. Тези симптоми се дължат на интоксикация на нервната система вследствие на чернодробната недостатъчност.
Болните от чернодробна цироза имат склонност към кръвотечение. Наблюдава се кървене от венците, носа и червата. Кръвоизливни петна може да има и по кожата. Поради недостиг на витамин А, необходим за синтезата на зрителния пурпур, може да се развие кокоша слепота- лошо виждане нощно време.
При болните от цироза езикът е гладък, силно зачервен. По повърхността му могат да се образуват язвички. По ъглите на устните често има рагади. Кожата е суха, сивкаво-жълто-кафеникава. Наблюдават се звездовидни разширения на кръвоносните съдове по кожата на ръцете и гръдния кош. Дланите са зачервени и топли вследствие на вазодилатация. Космите, особено в подмишничните ямки окапват. Коремът е леко подут, вследствие на метеоризъм. По-късно в коремната кухина се набира течност. Кръвната картина показва анемия и левкопения с лимфоцитоза. Броят на тромбоцитите е намален.
Протичането на болестта е хронично, с периоди на подобрение и влошаване. Влошаванията настъпват най-често поради грешки в диетата, консумиране на алкохол, при физически и психически напрежения. Подобрение се наблюдава при отказ от алкохол и подобряване на храненето. Съществуват случаи, при които цирозата протича латентно и се открива едва при аутопсия.
От усложненията най-важни са кръвоизливите. Особено опасен е кръвоизливът, който се получава при руптура на вените на хранопровода, тромбоза на вратната вена и нейните клонове, възпаление на жлъчните пътища. Поради намалената резистентност на болните към инфекция у тях често се развиват туберкулоза, пневмония, перитонит и други възпалителни процеси.
Лечението на алкохолната цироза е преди всичко хигиенно-диетично. Болният трябва да бъде освободен от тежка физическа или умствена работа, да се пази от инфекции. Абсолютно се забранява консумацията на алкохол, лютиви и силно дразнещи храни. Храната трябва да бъде богата на въглехидрати и витамини. Да се ограничават животинските мазнини.
Профилактиката се свежда до правилен хранителен режим на живот и хранене, борба против алкохолизма, своевременно и пълно лечение на острия хепатит.