Здравеопазване

Когато душата започва да се преражда в своите физически въплащения, тя е наясно,че никой не определя края на житейския и път.
Във Вселената всяко прераждане е свързано с възможност да се обогатим с нови знания, за които сме дорасли или които не сме успели да получим в предишното си въплащение. Нашето физическо тяло е само средството, дрехата, чрез която душата трупа опит в своя безкраен живот.
След като душата е осъзнала задачите, които има да изпълнява в следващото си въплъщение – тя е готова да изживее дълъг и пълноценен живот, а не само кратък миг на неясен престой във физическото си тяло.
Ранната смърт(веднага след раждането) се корени в неспазена забрана за брак на родителите. Причината може да е и погрешното въплъщение на душата- осъзнаване, че няма да изпълни мисията си.
Всеки човек идва в поредното си прераждане със своята мисия. Ако въплъщението е в съзвучие със законите на кармата, душата изживява един дълъг (колкото си поиска) живот в своето физическо тяло. Деня на смъртта определяме сами – защото не ни се живее. Причините са, че или не сме в състояние да се борим с трудностите, или сме изпълнили успешно житейската си мисия и очакваме ново прераждане. Човек живее толкова, колкото му е необходимо и умира, когато се съгласи.
Денят на смъртта не може да се предвиди, изчисли или прогнозира. Всеки опит за неговото определяне е създаване на мисъл-форма и предизвикване на преждевременна и насилствена смърт.
Евтаназията утежнява кармата. Тя увеличава броя на преражданията на човека, съзнателно избрал пътя да бъде умъртвен, за да си спести безсмислието на едно обречено бъдеще. Ако лекар е предизвикал смъртта на пациент, следвайки собствените си разбирания за хуманност( жал, осъзната невъзможност за излекуване на болния) - то последиците, които ще понесе, ще бъдат свързани с кармичното наказание, че без право е променил съдбовния път на друг човек. Ако на лекаря е заплатено за да прекрати живота на неизлечимо болния – кармичните му задължения се утежняват, все едно,че е предизвикал насилствена смърт.

Хранителният режим при захарен диабет е не само част от лечението, а и ефективно средство при терапията на заболяването. Диабето-болните трябва да се придържат към следните основни правила в храненето:
- редовно хранене, поне 3 пъти на ден;
- приемане на храни богати на влакнини, поне 20-30 мг на ден с високо съдържание на нишесте – пълнозърнест хляб, фасул, грах и леща. Този вид храна води до незначително повишаване на захарта в кръвта, тъй като влакнините забавят процесите на усвояване на глюкозата;
- ограничаване до минимум напитките и продуктите, които съдържат захар;
- консумиране на колкото се може повече пресни плодове и зеленчуци. От тях осигурявате на организма влакнини и витамини. Не бива да се приемат големи количества сладки плодове(грозде, манго), сухи плодове могат да се хапват, но в малко количество;
- да се следи количеството погълнати мазнини. Само 10 % от калориите, които се поглъщат през деня, трябва да се придобиват от мастни вещества;
- да се ограничат мазнинините от животински произход и да се включат мазнини от растителен произход - олио от рапица, зехтин;
- 2 пъти седмично да се консумира мазна риба – скумрия, сьомга. Сьомгата е богата на мастните полиненаситени киселини омега-3, които имат важна роля за понижаване риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания;
- да се пие алкохол в умерени количества (има свойството да понижава нивото на захар в кръвта под допустимия минимум – 3,3 ммол/л). Ликьора, сладките и полусладките вина са забранени. Допустимите количества алкохол са- концентриран алкохол 50 мл; полусухи и сухи вина 250 мл;
- 1/5 от дневния порцион трябва да съдържа белтъчини- месо, риба, сирене, яйца и соя;
- да се намали употребата на сол – тя води до повишаване на артериалното налягане;
- супите да са по-бистри, без застройка и с повече зеленчуци, отколкото ориз, картофи и фиде.

1.имайте впредвид, че голямата любов и големите постижения включват и голям риск.
2.когато губите не губете и урока.
3. спазвайте правилата: уважение към себе си, уважение към другите и отговорност за всички действия.
4. помнете,че когато не получавате нещо, което искате понякога е голям късмет.
5. научете правилата за да знаете как порядъчно да ги нарушавате.
6. не позволявайте малък спор да руши голямо приятелство.
7. когато осъзнаете,че сте направили грешка, предприемете действия да я поправите.
8. всеки ден прекарвайте известно време сам със себе си
9. бъдете отворен за промени, но не се отказвайте от ценностите, в които вярвате .
10. помнете, че понякога тишината е най-добрия отговор
11. живейте добър, ценностен живот. Когато остареете и се върнете назад във времето, ще се насладите отново на преживяното.
12. нека атмосферата на любов в дома Ви е в основата на Вашия живот.
13. в споровете с хората, които обичате, говорете само за конкретната ситуация. Не намесвайте миналото.
14. споделяйте знанията с другите по този начин ще достигнете безсмъртие.
15. бъдете внимателен със земята.
16. веднъж в годината посетете място, на което никога не сте били преди.
17. помнете,че най-добрата връзка е тази, при която любовта Ви един към друг е повече от нуждата да сте заедно.
18. съдете за Вашия успех по това, от което трябва да се откажете при постигането му.
19. приемайте любовта и готвенето безрасъдно.

Конюнктивитът представлява възпаление на конюнктивата. Конюнктивитите са често срещано заболяване. Всеки трети в даден етап от живота си страда от това заболяване. Обикновено няма разлика в честотата и начина на протичане на заболяването при мъжете и жените. Освен това възрастта и расата също не са фактори, определящи разпространението на конюнктивитите.
Обикновено конюнктивитът сравнително рано води до появата на симптоми, което кара пациента навреме да потърси лекарска помощ. Най-често оплакванията са доста неспецифични и се изразяват в появата на глождене или чувство на чуждо тяло в окото. В началото човек смята, че в окото му има чуждо тяло, поради което започват активни мигателни движения или обилно навлажняване на очните булбуси. Тези мерки обикновено обаче не водят до подобряване на симптоматика. Освен това често оплакванията са съпроводени и с парене и сърбеж, което само по себе си подсказва възпалителната генеза на състоянието. Самият сърбеж в повечето случаи насочва не само към заболяването, но определя и неговия вид - най-често в тези случаи се касае за алергично обусловен конюнктивит.
Понякога особено в случаите на бурна възпалителна реакция окото отделя секрет, който в зависимост от причинителя е различен по количество и качество. През нощта този секрет води до слепване на миглените ръбове и прави невъзможно отварянето на окото рано сутрин. В тези случаи често освен конюнктивата се засяга и самият миглен ръб, който изглежда оточен, зачервен, с налеп по повърхността му. Нерядко поради силният сърбеж пациентите, разчесвайки мигления ръб, способстват за разпространение на инфекцията.
Твърде често единственият симптом на конюнктивита може да е зачервяването на окото. В някои случаи то може да обхване и двете очи, друг път възпалението може да засегне само едното око. Зачервяването се дължи на възпалително-обусловеното изпъкване и разширяване на малките кръвоносни съдове в областта на склерата (бялото на окото), в резултат на което те изглеждат подчертано червеникави. В някои случаи зачервяването се съпровожда с лека болезненост, друг път на преден план изпъква подчертаната неприязън на пациента при излагането на светлина (светлобоязън).
Независимо от многообразието на симптоми и оплаквания, които съпровождат конюнктивита, заболяването никога не води до намаление на зрителната острота или до чувството на болка. Има случаи, при които конюнктивитът има самоограничаващ се ход на развитие и постепенно възниква самоизлекуване.
Има конкретни симптоми и признаци, които подсказват съществуването на конюнктивита и улесняват диагностицирането му. По-важните от тях са:
- конюнктивална инекция (хиперемия) – дифузното зачервяване на конюнктивата по цялата и повърхост(най-често с яркочервен цвят). Тя трябва да се различава от т.нар. цилиарна инекция, която представлява зачервяване само в областта по контура на роговицата;
- оток на конюнктивата (хемоза) – обикновено този оток се проявява най-често в областта на булбовата конюнктива, която не е плътно прилепена към склерата. Дължи се на циркулаторни смущения в оттичането на венозната кръв и лимфната течност. В редки случаи отокът е така силно проявен, че оточната конюнктива надвисва над роговицата в областта на лимба, което налага и оперативното и отстраняване;
- фоликули – дребни, зърнести образувания, които се появяват като реакция на конюнктивата към различни видове възпаления; — фликтена – сивкаво полупрозрачно възелче, което най-често се появява в хода на туберкулозния конюнктивит;
- папили –разраствания на конюнктивата, които се появяват най-вече по клепачната повърхност и са проявени в различна степен при отделните видове конюнктиви;
- секреция – това е един от най-важните симптоми на възпалението на конюнктивата. В зависимост от състава си секрецията бива серозна, серозно-гнойна, гнойна, фибринозна и кръвениста. По вида, лекарят може да се насочи и към причинителя на заболяването. Ако секрецията е предимно серозна, най-често се касае или за вирусен, или за алергичен конюнктивит. Серозно-гнойната или чисто гнойната секреция, съпроводена с често слепване на миглените крайща рано сутрин, насочва към наличието на бактериална инфекция. При обилна гнойна секреция трябва да се мисли и за инфекция с гонорея.
В зависимост от вида на секрета, който се наблюдава при конюнктивита, се различават следните видове:
- катарален;
- мукозно-гноен;
- гноен;
- фибринозен.
В зависимост от хода на протичане и водещата клинична картина конюнктивитите биват:
- остри и подостри;
- хронични – често те възникват в хода на блефарити (възпаление на мигления ръб), синдрома на сухото око, дълготрайна употреба на очни медикаменти, контактни лещи или офталмалогични разтвори и други ;
- хламидийни конюнктивити – най-често става въпрос за трахомата;
- алергични и автоимунни конюнктивити;
- конюнктиво-роговични увреждания в хода на кожни заболявания;
- други конюнктивити.
В зависимост от вида на причинителя възпаленията на конюнктивите биват:
- бактериални – стафиликокови, гонококови, стрептококови, пневмококови, менингококови и други;
- вирусни – херпесни, аденовирусни и други;
- хламидийни – най-често става въпрос за трахомата;
- алергични и автоимунни – полинозен, лекарствен, пролетен катар, пемфигус и други;
- токсични;
- химични.

Може да облекчите състоянието си, докато потърсите специалист със следните способи:
-предпазване на очите от различни дразнещи или замърсени предмети чрез редовно миене на ръцете и отбягване на контакта им с нечисти предмети;
- премахване на контактните лещи и заменянето им с очила;
- поставянето на студени компреси на окото, които се сменят през 10 минути;
- измиване на лицето и на очите само с вода без използването на каквито и да е козметични средства;
- да се избягва търкането на очите, тъй като това спомага за разпространението на инфекцията;
- Ако само едното око е инфектирано, да не се пралагат капки от една и съща опаковка. Често при слагането на капките се докосва конюнктивалната повърхонст, което води до замърсяване на тестера, в резултат на което при използването му върху здравото око се предава инфекцията.
Лечението на конюнктивитите е многообразно. Обикновено не съществува единна схема, по която да може да се осъществи терапия на повечето възпалителни изменения на конюнтивата.
Преди започването на каквото и да е лечение е необходима преоценката на следните основни елементи:
- причинител на възпалението;
- стадий на болестта;
- субективни оплаквания;
- обективни критерии;
- възраст на пациента;
- състояние на имунната система на пациента;
- дали конюнктивитът е първично или вторично заболяване .
Най-често лечението на конюнктивитите включва прилагането на различни антибиотични капки или мазила и поддържането на добра очна хигиена.

Яйчникът е чифтен орган, разположен върху страничната стена на малкия таз в специална ямка. Големината и формата му се изменят с възрастта и зависят от функционалното състояние на органа. Средните размери са – тегло 6-8 гр., дължина 3-4 см., ширина 1,5-2 см., дебелина 1-1,5 см. По правило десният яйчник е малко по-голям и по-тежък от левия.
Яйчникът притежава два полюса – единият е насочен към тялото на матката, а другият е насочен нагоре към края на маточната тръба.
Яйчникът е покрит от един слой кубични клетки наречени герминативен епител. От тях по време на вътреутробното развитие се образуват първичните яйчникови фоликули -при раждането са около 400 000. От тези фоликули само малък брой се развиват и достигат пълна зрялост – около един на хиляда. През време на активния полов живот на жената (от пубертета до менопаузата) узряват по 13 фоликула годишно, останалите фоликули претърпяват обратно развитие и дегенерация.
В зрелия яйчник се намират фоликули в различен стадий на узряване – наричат се Граафови фоликули. На всеки 28 дни един от тези фоликули достига пълна зрелост и освобождава една зряла яйцеклетка , способна за оплождане.
Разкъсването на зрелия фоликул и изхвърлянето на зрялата яйцеклетка се нарича овулация.
Оплождането на освободената яйцеклетка става в маточната тръба. Смята се, че тя запазва способността си към оплождане в продължение на не повече от 24 часа след овулацията, но по всяка вероятност този срок е значително по-малък. Оплодената яйцеклетка достига матката след 3 дни и се имплантира напълно в нейната лигавица след още 3 дни. В случай на неоплождане тя дегенерира и се разпада.
Оплождането се извършва в една от маточните тръби (в зависимост от това кой яйчник е произвел яйцеклетката) и само от един сперматозоид – най-активния.
Жълтото тяло се развива на мястото на пукнатия Граафов фоликул и, ако яйцеклетката бъде оплодена, продължава да се развива и да произвежда хормона прогестерон по време на бременността.
В случай, че освободената от яйчника яйцеклетка не бъде оплодена , жълтото тяло се развива до края на първата седмица след овулацията – тогава се нарича менструално жълто тяло.
Основните хормони, секретирани от яйчника, са естрогените и гестагените (прогестеронът).
Нивото на яйчниковите хормони не е постоянно и показва колебания, зависещи от цикличната хормонална секреция на яйчниковите клетки в хода на развитието и регресията на фоликулите.
Естрогените определят развитието на първичните и появата на вторичните полови белези у жената през време на пубертета. Редица промени в женските гениталии и организма по време на кварталния цикъл също зависят от нивото на естрогените в кръвта. Под действието на естрогените, гениталиите (матка, маточни тръби, влагалище, вулва) у момичетата достигат развитие и размери, характерни за продуктивната възраст. Подчертан е техният ефект върху матката, чиято мускулна маса и възбудимост се увеличава. Това действие е особено важно към края на бременността, във връзка с акта на раждане на плода.
Естрогените имат значение за стимулиране растежа на млечните жлези и подготовката им за лактация (производство на майчина кърма).
Основното действие на прогестерона е подготовката на маточната лигавица (ендометриум) и на маточната мускулатура за имплантацията на оплодената яйцеклетка. Същевременно той понижава възбудимостта на маточната мускулатура и с това предотвратява опасността от преждевременно изхвърляне на плода. Прогестеронът симулира развитието на алвеолите в млечните жлези, като последните увеличават размера си.
Под въздействието на прогестерона в организма се образува повече топлина, с което се обяснява наблюдаваното умерено повишаване на базалната телесна температура след овулацията.

Ако има каквато и да е причина да се подозира рак на гърдата е необходимо да се направят някои тестове. След като ви разпита добре и извърши пълен клиничен преглед (включително и клинично изследване на гърдите), освен мамографията, вашият лекар може да предложи извършването на следните диагностични процедури:
- ултразвуково изследване на гърдите - звукови вълни, посредством които се разграничават различните части на тялото. Ехото от тези вълни се улавя от компютър, който съставя познатия образ от екрана на ехографа;
- биопсия - това е единствения сигурен начин да се потвърди или изключи наличието на заболяването. По време на процедурата, клетки или тъкани се вземат от гърдата и се изследват с помощта на микроскоп в лаборатория.
Има няколко вида биопсии. Лекарят ще прецени, коя е най-подходяща за вашия случай:
- тънкоиглена аспирационна биопсия(ТАБ) - използва се много тънка игла за извличане на течност от “бучката”;
- широкоиглена биопсия - иглата, използвана при тази биопсия е по-широка и с нея се взимат цилиндри от поразената тъкан;
- хирургична биопсия - понякога с хирургични манипулации се изрязва лимфен възел, част или цялата “бучка”.
Биопсичния материал се преценява под микроскоп дали е доброкачествен или злокачествен. Ако е доброкачествен, не се налага по-нататъшно лечение.
Взетия материал се изследва също така и за чувствителност към определени рецептори на хормони като - естроген и прогестерон.
Хормоночувствителните видове рак имат по-добра прогноза, тъй като могат да се подложат на терапия със съответните хормони.

Лао Дзъ казваше:
Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.
Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.
Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:
- Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест;
- Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест;
- Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест;
- Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест;
- От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест;
- Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест;
- Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест;
- Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест;
- Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест;
- Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест;
- Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест;
- Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест;
- Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест;
- Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните – - това е болест;
- Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест;
- Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест;
- Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест;
- Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест;
- Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест;
- С прямотата си да вредиш на хората - това е болест;
- Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест;
- Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест;
- Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест;
- Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест;
- Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест;
- Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест;
- Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест;
- Да се радваш на чуждите грешки - това е болест;
- Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест;
- Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест;
- Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест;
- Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест;
- Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест
- Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест;
- Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест;
- Да нарушаваш справедливостта - това е болест;
- От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест;
- Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест;
- Да си ревнив - това е болест;
- Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест;
- Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест;
- Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест;
- Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест;
- Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест;
- Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест;
- Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест;
- Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест;
- Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест;
- Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест;
- Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест;
- Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест;
- С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест;
- Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест;
- Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест;
- Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест;
- Ако няма хармония в сърцето - това е болест;
- Да си спомняш за старите обиди - това е болест;
- Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест;
- Да не възприемаш увещания и критики - това е болест;
- Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест;
- Да спориш с глупака - това е болест;
- Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест;
- Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест;
- Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест;
- Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест;
- Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест;
- Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест;
- Грозни думи и зли слова - това е болест;
- Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест;
- Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест;
- Да си непостоянен - това е болест;
- Привързаност към веселието и шегите - това е болест;
- Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест;
- Хитрост и ласкателство - това е болест.
- Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест;
- Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест;
- Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест;
- Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест;
- Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест;
- Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест;
- Да се бъркаш в чужди дела - това е болест;
- Да надничаш и послушваш скришом - това е болест;
- Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест;
- Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест;
- Да харесваш резкия отказ - това е болест;
- Настойчиво да преследваш жените - това е болест;
- Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест;
- Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест;
-мДа убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест;
- Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест;
- Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест;
- Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест;
- Да учиш хората да правят провокации - това е болест;
- Да учиш хората да вършат зло - това е болест;
- Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест;
- Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест;
- Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест;
- Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест;
- Да действаш с користни подбуди - това е болест;
- Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзъ казваше:
Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

Аутистичния спектър представлява група разстройства, характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, както и с ограничен стереотипен повтарящ се репертоар от интереси и дейности. В повечето случаи развитието е абнормно от ранно детство и само с малки изключения се проявява още в първите пет години. Според международните болестни класификации абнормното функциониране трябва да е налице до 3г. възраст. Повече от две трети от децата с аутистично разстройство имат и умствена изостаналост.
Аутистичния спектър включва следните заболявания:
- синдром на Рет - среща се само при момичета. Характеризира се с нормално развитие през първите шест месеца последвано от регрес. Обикновено детето започва да показва стереотипни движения и загуба на целенасочените движения на ръцете, лоша двигателна координация, намалена употреба на речта;
- дезинтегративно разстройство на развитието- обикновено през първите две години има период на явно нормално развитие. След това детето показва загуба на овладени от преди умения в две или повече от следните области - социално, комуникативно, поведенческо функциониране, контрол на тазови резерворани, двигателни умения;
- синдром на Аспергер - състояние, при което детето показва значително нарушение на социалните взаимоотношения, както и ограничен, стереотипен повтарящ се репертоар на интереси и дейности. Паметовите способности и адаптивните умения са в норма, няма закъсняване в развитието на речта и езика.
В повечето от случаите аутизма започва преди 3г. възраст, но разстройството може да остане неразпознато от родителите, тъй като долавянето зависи от тежестта на разстройството и сензитивността на родителите. Статистиката сочи, че на всеки 10 хил. деца под 12 г., около 20 страдат от аутизъм в различна степен.Среща се по-често при момчетата, но момичетата с аутизъм са по-сериозно засегнати; по-често имат фамилна анамнеза за когнитивни нарушения. Първите проучвания показали, че при семейства с висок социален и икономически статус по-често имат деца с аутистично разстройство. През последните 25 г. все по-често се установяват случаи и в групи с нисък социо-икономически статус.
Какво представлява ранния детски аутизъм?
През 1943г. Лео Канер в негова статия въвежда термина “инфантилен аутизъм” и дава ясно и задълбочено описание на този синдром. Описва деца, които показват:
- екстемна социална изолираност;
- откъснатост;
- забавяне в развитието в говора и речта;
- при наличие на реч монотонно повтарят звукове или срички, не използуват “Аз-формата” ;
- добра дългосрочна памет;
- ограничен репертоар на спонтанни дейности и интереси ;
- стереотипни движения, маниерничене ;
-предпочитание към неодушевени предмети.
Канер предположил, че този синдром е често срещан и погрешно класифициран в много от случаите като умствена изостаналост или шизофрения. Дълго време се е спорило дали аутистичното разстройство е ранна изява на шизофренията, но сегашните доказателства показват, че аутизма и шизофренията са отделни групи заболявания.
Хипотези за възникване на разстройството:
- фамилни фактори - в своята начална статия Канер отбелязал, че малко от родителите на аутистични деца са истински топлосърдечни и в по-голямата си част били твърде ангажирани с интелектуални и абстрактни занимания. Показвали по-малък интерес към децата си. В последващите проучвания тези резултати обаче не са доказани.
Другите теории за етиологията на аутизма като тази за родителския гняв и отхвърляне, родителска подкрепа за затвържданане на аутистични симптоми, също не са потвърдени.Скорошни изследвания, сравняващи родители на аутистични деца и родители на нормални деца не откриват значителни разлики във възпитанието и уменията за отглеждане на детето в двете групи. Няма доказателства, които да сочат, че определен тип фамилно функциониране или психодинамична констелация от фактори водят до развитие на аутизъм. Независимо от това, някои от аутистичните деца реагират на някои психосоциални фактори като например раждане на второ дете или преместване в нов дом с обостряне на симптомите;
- неврологични и биологични фактори - аутистичното разстройство и аутистичните симптоми се свързват с неврологични увреждания - вродена рубеола, фенилкетонурия, туберозна склероза. Децата с аутизъм по-често имат усложнения по време на бременността и раждането;
- генетични фактори - при 2-4 % от братята и сестрите на деца с аутизъм също се установява наличие на аутистично разстройство. Това показва 50% по-висок риск в сравнение с риска за общата популация. Синдрома на Х-чуплива хромозома се свързва с аутистичното разстройство. Броят на индивидите имащи едновременно аутизъм и синдом на х-чуплива хромозома остава неясен.
- имунологични фактори - съществуват доказателства, че имунологичната несъвместимост между майката и ембриона или плода могат да допринесат за аутистично разстройство. Лимфоцитите на плода реагират с майчините антитела като повишават вероятността за увреждане на невралните връзки по време на бременността;
- проблеми по време на бременността - кървенето по време на бременността (след 3 месец), наличие на мекониум в амниотичната течност са явления по-често описвани при деца с аутизъм. В периода на новороденото се съобщава за повишен брой случаи на респираторен дистрес синдром и неонатална анемия.

Хипофизата е ендокринна жлеза, разположена в основата на черепа.Тя отделя хормони, които оказват важно регулаторно действие върху всички функции на организма и на останалите ендокринни жлези.
Хипофизната жлеза представлява овално тяло, разположено в ямка на черепната основа, наречена “турско седло”. Посредством краче се свързва с областта на главния мозък наречена хипоталамус. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с дебел, плътен слой от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм, ширина 12-15мм, височина 5-6 мм. По отношение на теглото си тя показва големи индивидуални различия. При мъжа тя тежи средно 0.6 г. При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г. Към хипофизната жлеза се отнасят и части на хипоталамуса.
Двата дяла на хипофизата имат различен клетъчен строеж и произвеждат различни хормони.
Цялата субстанция на жлезата се разделя на две части: аденохипофиза(предна част) и неврохипофиза(задна част).
Аденохипофизата произвежда:
- соматотропен хормон – хормон на растежа ;
- пролактин – регулира развитието на млечната жлеза и образуването на кърма (лактация);
- фоликулостимулиращ хормон – повлиява растежа на яйчниковите фоликули при жената и сперматогенезата при мъжа;
- лутеинизиращ хормон – при жената предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло, а при мъжа – отделянето на тестостерон;
- тиреотропен хормон – стимулира функцията на щитовидната жлеза;
- адренокортикотропен хормон – стимулира производството на хормони в надбъбречната жлеза;
Неврохипофизата произвежда:
- вазопресин – антидиуретичен хормон, стимулира резорбцията на вода в извитите каналчета на бъбрека, в резултат на което първичната урина се сгъстява, свива кръвоносните съдове, в резултат на което кръвното налягане се повишава;
- окситоцин – действа върху гладката мускулатура на матката, стимулира нейното съкращение.

Mенструацията е циклично физиологично изхвърляне на кръв и лигавична тъкан през влагалището от незабременялата матка.
Обикновено в първите години на пубертета продължителността на менструалния цикъл е различна. Често явление е да се прескача месец. След време цикълът се нормализира.
Първата менструация може да е много различна от следващите. Тя може, както да е много обилна, така и обратното. Същото се отнася и за продължителността й.
Обикновено след периода на пубертета менструацията при жените е с по-различна характеристика, отколкото през първите години. При много жени при започване на редовен полов живот цикълът става точен.
Има жени, при които менструацията предизвиква силни болки, бърза умора и нервност. Болката се появява в резултат на съкращаването на матката. Благодарение на това съкращаване се получава отделяне на лигавицата.
Понякога болката се облекчава от топъл душ, но най-доброто решение е да се вземе обезболяващо средство.
Няколко дни преди менструацията се забелязва т.нар. предменструален синдом. Той се свързва с нарушена обмяната на веществата в организма. Възможно е тогава жените да изпитват главоболие, болка в гърба, чувстват се нервни, раздразнителни и бързо сменят настроенията си. Не всички жени страдат от предместруален синдром. При всяка той е изразен с различна интензивност и оплаквания. За този период е характерно отичане на тялото, наддаване на тегло(до 3 кг), по-висока чувствителност на гърдите, както и да се изпитва чувство за уязвимост и беззащитност. Препоръчително е в този период да се намали консумацията на сол и солени продукти, което ще облекчи състоянието.