Здравеопазване

Стафилококите са грам-положителни бактерии с кълбовидна форма и големина 0,5 – 1,5 микрона в диаметър. Те са неподвижни и са разположени в групи под формата на грозд на повърхността на кожата. При благоприятни за тях условия бързо се размножават и водят до тежки инфекции, които трудно се поддават на лечение. Срещат се над 20 вида стафилококи.

Златистият стафилокок (Staphylococcus aureus) е един от най-често срещаните(около 50% от населението) и най-опасните видове, поради резистентността му към антибиотиците.Открива се трудно, най-вече при напреднал стадий на инфекцията. Предава се чрез контакт. Наранената кожа се превръща във входна врата за проникване на вредните микроорганизми в тъканите и развитие на инфекция. Особено податливи на инфектиране от стафилокок са болните в специализираните лечебни заведения, хората с отслабнал имунитет, малки деца, родилки.

Златистият стафилокок основно уврежда кожата, но може да засегне и вътрешни органи и да порази целия организъм.Обикновено се изразява чрез инфектиране на кожата във вид на пъпки и загнояване на рани. При инфектиране на наранени участъци на кожата се образуват повърхностни кожни лезии. При отслабнал имунитет и предразположеност стафилококите проникват в тъканите и предизвикват локални възпаления като фурункулоза, ечемик и др. При инфектиране на рана възстановяването на болния е по-продължително.
Стафилококите могат да причинят инфекции на пикочните пътища, половите органи, устната кухина, дихателните пътища, очите. При размножаването си могат да навлязат в органи като бял дроб и да причинят стафилококова пневмония, което заболяване е едно от честите усложнения след преболедуване от грип.
Стафилококите могат да причинят мастит, флебит (възпаление на стените на съдовете), менингит (възпаление на мозъчните обвивки), дълбоки инфекции като остеомиелит (възпаление на костите) и ендокардит.
Инфектирането на хирургична рана крие риск от инфектиране на кръвта и последващо сериозно усложнение сепсис, до пренасяне на стафилококите до други органи и тъкани и възникване на нови възпалителни огнища и абцеси.
Инфекцията може да попадне в организма и чрез заразена храна, която причинява хранително отравяне.
Лечението срещу стафилококовите инфекции е антибиотично. Терапията се назначава след антибиограма, като се спазват точно дозите, интервалите и продължителността на приема на медикаментите. Съществува риск инфекцията да рецидивира.

Профилактиката се свежда до поддържане на отлична хигиена. Не позволявайте да ви ползват личните вещи. При висока температура микроорганизмите се размножават с ускорени темпове. През летните дни често измивайте ръцете си с вода и сапун. Ако нараните кожата си, слагайте превръзки до възстановяване на кожата. Препоръчва се други хора да нямат контакт до наранените участъци на кожата и превръзките. Особенно внимавайте за стерилността в козметичните салони, които посещавате.

Главоболието е особено разпространено в цивилизованите страни, където 20 % от „здравите” заявяват, че страдат от него. Според статистиката, жените са засегнати малко по-често.

Ясна е полярността на главата спрямо тялото. Тя е най-висшата инстанция на нашата телесна институция. Главата олицетворява горното, докато тялото е израз на долното. Главата смятаме за мястото, където домувът разсъдъкът, разумът и мисленето. Който не мисли с главата си, действа неразумно. Някому може да се завърти главата, друг не е с трезва глава. Ирационални чувства като любовта, естествено застрашават главата – повечето хора поради това си губят ума (имала глава да пати). Има обаче и особено твърдоглави хора, които никога не рискуват да си загубят главата, дори когато с главите си стени пробиват.

 Болката при главоболието вероятно възниква поради твърде високата степен на напрежение в кръвоносните съдове. Обикновено синхронно с главоболието се наблюдава силно пренапрягане на черепната мускулатура, както и на мускулите в областта на раменете, тила и шийните прешлени. Често главоболието с напрежение в черепната кухина настъпва в житейски ситуации, при които човекът е под голямо физеческо и психическо напрежение или в критични за кариерата му ситуации, които го заплашват с прекалено високи изисквания.

 „Пътят нагоре” е онзи, който лесно води до свръхизтъкване на горния полюс, на главата. Зад главоболието често откриваме човек с големи амбиции и претенции за перфекционизъм, който се опитва да наложи своята воля – с глава да пробие стената. В такива случаи амбициите и болезненият стремеж за власт твърде лесно се изкачват в главата, защото този, който едностранчиво обръща внимание само на тази област, който възприема само рационалното, разумното и интелектуалното и се е посветил на тях, губи своята „връзка с долния полюс”, а заедно с това и своите корени, които единствено могат да му дадат опора в живота. Главата му ще се пръсне.

 Човекът притежава два центъра: сърце и мозък – чувства и мислене. Нашето съвремие и нашата културна среда разви в особена степен мозъка ни и поради това се намираме в постоянна опасност да пренебрегваме другия си център – сърцето. Няма да решим проблема си, ако изведнъж запратим по дяволите мисленето, разума и главата. Нито един от двата центъра не е по-добър или по-лош. Човек не бива да взема решение в полза на единия срещу другия, а трябва да се стреми към равновесие. Онези, които си товарят прекалено корема са също толкова нездрави, както и тези с претоварени глави. Все пак, нашата култура толкова много поощри и разви полюса на главата, че по-скоро имаме дефицит на долния полюс. Като допълнителен проблем възниква въпросът в какво влагаме дейността на нашия разум. В повечето случаи използваме рационалните си мисловни функции, за да подсигурим своя аз. Посредством причинния образец на мислене се опитваме все по-добре да се подсигурим срещу съдбата, за да изградим превъзходството на своя аз. Главата не бива да се прави на самостоятелна и да се опитва да върви без тялото, без сърцето. Когато мисленето се отдели от долното, то се отделя от корените.

 Главата реагира с болка най-бързо от всички органи. Във всички други органи трябва да протекат първо много по-дълбоко проникващи изменения, докато се обади болката. Главата е най-чувствителна и първа предупреждава. Нейната болка показва, че нашето мислене е погрешно, че неправилно го насочваме, че преследваме съмнителни цели. Човекът винаги си блъска главата над абсолютно маловажни неща, докато му гръмне главата. Напрежението се намалява с отпускане. Когато главата бие тревога чрез болката, крайно време е човек да се освободи от магарешкия си инат на „аз искам”, от всяка амбиция, която го тласка да се издига нагоре, от всяка вманиеченост. Крайно време е той да насочи погледа си надолу и да си припомни своите корени. Не може да се помогне на тези, които години наред притъпяват предупредителния сигнал с обезболяващи таблетки – те си слагат главата в торбата.

Ние живеем едновременно в два свята – два напълно различни и независими един от друг отделни свята:

• Външен свят – обстоятелства и ситуации, които ни се случват;
• Вътрешен свят – изпълнен  с нашите мисли и реакции.

Нещата в живота ни се случват във външния свят, а ние реагираме във вътрешния свят, следствие на подтика, който идва от външния свят. Ние живеем във вътрешния свят, реагирайки на външния свят. Постоянно откликваме на това, което се случва във външния свят. Ние подхранваме и подсилваме реалността на външния свят, чрез това, което става във вътрешния ни свят. Поемаме мисълта и я прекарваме през ума си постоянно във вътрешния си свят и в резултат на това губим вътрешната си сила, защото животът ни е постоянна реакция.

Двата свята са отделни един от друг. Имат собствени закони, своя собствена динамика и възможност, своя собствена реалност:

• Увереността не съществува във външния свят;
• Няма тревога във външния свят; ние интерпретираме живота си чрез нашето съзнание и ставаме разтревожени; както няма и страх във външния свят;
• Няма щастие вън от мислите ни; то не съществува във външния ни свят; то е част от вътрешния ни свят.

Повечето хора прекарват живота си в реагиране. Каквото и да се случва във външния свят, те го вземат и го пренасят във вътрешния си свят. Така съзнанието се превръща в огледало, в отражение. Всичко, което правим отразява това, което ни се случва в живота. Каквото и да се случи отвън, ние го вземаме и го прекарваме отново и отново през вътрешния си мир. В резултата на това губим вътрешната си сила.

Нашата сила идва в момента когато разберем, че в съзнанието си не сме ограничени от външния свят. Можем да имаме каквито си поискаме мисли.

Когато разберем, когато осъзнаем, че живеем в два напълно различни и независими свята, трябва да започнем да работим във вътрешния си свят независимо от това, което ни се внушава отвън.

Всичко във Вселената е подвластно на закони.

Най-важният закон е, че ние сме причина за това, което ни се случва. Животът ни е отражение на нас самите. Ние сме създателя на всичко това, което ни се случва. Животът винаги ни отговаря следствие на нашите собствени вибрации.

Няма да постигнете напредък в живота си, ако вярвате, че животът ви няма нищо общо с вас. И обратно – ще усетите светкавичен напредък, ако поемете отговорността за собствения си живот.

Когато повярвате, че”аз съм причината, за това, което ми се случва”, щом приемете това, вие ще усетите огромен прилив от лична сила, огромно количество сила.

Ние притежаваме силата да управляваме живота си! Силата не е във външния свят, а в съзнанието ни. Силата на живота е в енергийните вибрации. Ние трябва да ги създадем- наши собствени енергийни вибрации.

До сега само сме реагирали на живота. Време е да поемем контрола, да поемем отговорността за живота ни!

Срещу лишеи или петна по лицето:

• вечер, преди лягане се втрива пресен зехтин;
• смесват се салицил и лимонов сок до получаване на каша и се нанасят върху засегнатите места;
• приготвя се мехлем от пресна свинска мас и стипца;
• смесват се свинска мас и боракс и се нанасят върху засегнатите места;
• със сока на суров морков се натъркват местата;
• правят се бани с отвара от борови връхчета;
• правят се маски от пресни ягоди, малини, краставици. След това се нанася следния мехлем- 3 мл перхидрол и 30 г неутрален крем за лице;
• в продължение на 3 месеца се приема 3 пъти по 1 таблетка витамин C;
• 300 г корени от коприва се счукват и се смесват с 50 г морска сол и 300 мл оцет. Разбърква се добре и се мажат засегнатите места.

-2 часа преди пътуване с кола, влак, самолет или кораб да се консумират солени храни, пресни зеленчуци – влияят благотворно в/у вегетативната нервна с-ма, която е “виновна” за дискомфорта по време на пътуване;

- 2 с.л лайка се варят 5 минути в 2 ч.ч вода. След като се свали от огъня се добавя 1 ч.л канела. Налива се в термос и се пие на малки глътки. Не се дава на деца под 3 годишна възраст;

- при пътуване не се затварят очите, а се гледа в далечината.

- плитка от чесън се вари и се пие отварата;
- 1 с.л начупени кори нар се варят 15 минути в 1 ч.ч вода. Отварата е за 2 дни;
- 200 г ръж се сварява в 500 мл вода. Водата се изхвърлч, а ръжта се изяжда на гладно сутрин. Може да се поръси със захар;
- сутрин на гладно се изяждат 8-10 сурови лешника или 1 шепа сурови , обелени тиквени семки;
- сутрин на гладно се изяжда 1 с.л нахут, накиснат от вечерта в оцет;
- 5 г дивесил, 5 г черна боровинка се стриват на прах и се смесват с 1 с.л рациново масло. Разделя се на 2 и се взема на 2 пъти през 2 часа;
- 1 к.л ситно смлени корени решетка се смесват с малко вода и се изпива на гладно. 10 минути след това се приема очистително;
- пие се отвара от смокинови листа;
- 1.3 скилидки чесън се пресоват и се заливат с 100 мл горещо прясно мляко за 20 минути. Прецежда се и се изпива. Вечер се прави клизма;
- 15 г корен коприва се попарват с 1 ч.ч кипяща вода. Кисне 30 минути и се прецежда. Пие се 1 път дневно- 3 с.л от сместа.

- отрязва се капака на малка диня и се издълбава. Прибавят се 5 с.л захар. Месестата част се връща в динята и се захлупва с капака за 5 часа. Прецежда се и сокът се изпива на гладно, наведнъж;
- 1 стиска петопръстник се вари 5 минути в 500 мл вода. След това се прибавя 1 ч.л котешка стъпка. Кисне 2 часа. В продължение на 5 дни, сутрин на гладно се пие 150 мл. След това се продължава със запарка от котешка стъпка – 1 ч.л се запарва с 400 мл вода. Пие се 3 пъти – 15 минути преди ядене;
- 1 с.л корени иглика се варят в 500 мл вода- 5 минути. Прецежда се като изстине. Пие се 4 пъти по 100 мл, подсладено с мед;
- кръвопикаене – 30 г мечо грозде, 40 г синя перуника, 20 г пача трева, 50 г коприва се смесват. 1 с.л от сместа се вари 5 минути в 200 мл вода. Кисне 20 минути и се прецежда. Пие се по 50 мл през 20 минути;
- 50 г листа ягода, 50 г корени гръмотрън, 50 г стрък цариче, 60 г плод анасон, 60 г стрък хвощ, 60 г царевична коса се смесват. 2 с.л от сместа се заливат с 500 мл вряща водана тих огън – 10 минути. Прецежда се и се пие 4 пъти по 1 вин.ч. – преди ядене.

- смесват се 1 ч.л стръкове синя тинтява, 1 ч.л стръкове цариче, 1 ч.л стрък жълт кантарион, 1 ч.л стрък агримония, 1 ч.л листа мента, 1 ч.л стрък полски хвощ, 1 ч.л шипка, 1 ч.л листа мечо грозде, 1 ч.л листа бяла бреза се варят 10 минути в 600 мл вода. Кисне 1 час и се прецежда. Пие се 3 пъти по 120 мл преди ядене;
- 100 г семе от пъпеш, 10 г плод шипка, 30 костилки от череши, 200 г мед се варят на слаб огън 30 минути в 2 л вода. Прецежда се като изстине и се добавя 100 мл ракия. Пие се 3 пъти по 1 каф.ч. – 2 часа преди ядене;
Смесват се равни части сок от лук, сок от корени целина, сок от лимон. 50 мл от сместа се залива с ½ ч.ч топла вода. Пие се 3 пъти – 15 минути преди ядене – 3 седмици;
- в стъклен буркан се смесват 500 г мед и 250 г орехово брашно. Разбърква се добре и престоява 1 денонощие. Взема се сутрин и вечер по 1 с.л преди ядене – 1 месец. Почива се 1 месец и се повтаря. След това се почива 2 месеца – 1 месец лечение;
- 1 с.л цвят трънка се залива с 300 мл вода и се вари 5 минути. кисне до изстиване и се прецежда. Пие се 3 пъти – 30 минути преди ядене;
- 1 кочан от царевица(без зърна) и шепа царевична коса се варят 20 минути в 1 л вода. Прецежда се и се изпива на 4,5 пъти;
- 1 алабаш се издълбава и се пълни със захар.След като се стопи захарта се взема 3 пъти по 1 с.л от сиропа- преди ядене;
- 1 кг лимони(смлени с корите), 1 л вода, 1 шепа чубрица се варят до ½.Пие се 3 пъти дневно. Може да се повтори след 3 месеца;
- 3 връзки магданоз се варят в 2 л вода(до 1 литър) и се добавя 500 мл лимонов сок. Пие се 3 пъти по 1 каф.ч. Пие се 3 пъти по 1 каф.ч преди ядене и след това се взема 1 с.л зехтин;
- 2 с.л ечемик, 2 с.л овес(овесени ядки), 1 с.л листа леска, 1 с.л троскот се варят в 1,3 л вода на тих огън, докато отварата стана 500 мл. Прецежда се гореща. Преди употреба се прибавя сока на 1-2 лимона.

- 1 с.л ситно нарязана дрога от хмел шишарки се залива със 150 мл вряла вода. Кисне докато изстине и се прецежда. Изпива се вечер;
- 60 г овчарска торбичка, 60 г водно пипериче, 40 г хвощ, 40 бяла бреза се смесват. 2 с.л от сместа се заливат с 500 мл вряла вода и се вари на тих огън 5 минути. Пие се 3 пъти по 1 вин.ч. – 10 минути преди ядене и 30 минути след ядене;
- смесват се 50 г жълт кантарион, 50 г хвойна, 50 г синя жлъчка, 150 г мента, 150 г златна пръчица. 2 с.л от сместа се заливат с 600 мл вряща вода. Кисне 30 минути. Взема се 6 пъти – 15 минути преди ядене и 20 минути след ядене;
- 1 ч.л корени пирей, 1 ч.л листа живовляк, 1 ч.л стрък полски хвощ, 1 ч.л листа мечо грозде се варят 10 минути в 500 мл вода. Кисне 1 час. Прецежда се и се пие 3 пъти по 120 мл преди ядене.

- 100 г живовляк, 100 г листа леска, 50 г листа хвощ, 30 г мечо грозде, 20 г корени троскот се смесват добре. 2 с.л от сместа се заливат с 500 мл вряща вода. Вари се на тих огън 10 минути. Взема се 4 пъти по 1 вин.ч. преди ядене;
- смесват се 250 г счукано ленено семе, 1 кг лимони(нарязани с корите), 50 г счукан сакъз, 2 пак. бял тамян, 20 ситно нарязани листа индрише. Взема се 3 пъти по 1 с.л преди ядене;
- по 1 щипка изсушени и стрити листа от смокиня и дюля, 1 с.л плод шипка се варят в 200 мл вода- 10 минути. Прецежда се и се изпива на 3 пъти преди ядене;
- 2,3 цвята черен бъз се варят 10 минути в 2 ч.ч вода на тих огън. Прецежда се и се пие като чай;
- грънчарска глина се омесва добре с оцет. Вечерта сместа се разтила на тънък слой върху платно, поставя се върху областта на бъбреците и се преспива;
- смесват се 300 г корени кисел трън, 100 г стрък хвощ, 50 г коренища троскот. 2 с.л от сместа се варят 10 минути в 500 мл вода. Пие се 4 пъти по 1 вин.ч.- преди ядене;
- 3 ореха се счукват с черупките, 1 с.л гръмотрън, 1 с.л магданоз, 1 с.л царевична коса се варят 10 минути в 1,5 л вода. След това се добавят 1 с.л жълт кантарион и 1 с.л медуца. Ври още 10 минути и се прецежда. Пие се подсладено с мед.