Морбили: Всичко, което трябва да знаем за разпространението на болестта и риска от нисък имунитет

Началото на март 2026 г. беше тихо. После в Бяла Слатина, обл. Враца, се появиха 17 деца с висока температура, обрив и зачервени очи. Лабораторните тестове не оставиха съмнение: морбили. Вирус, за който мнозина вярваха, че принадлежи на миналото, беше отново тук. До началото на април потвърдените случаи в страната достигнаха 76 — и броят продължава да расте.

Тревожното не е само числото. Тревожно е защо се случва.

Какво е морбили и защо е толкова опасен

Морбили е остро инфекциозно заболяване, причинено от РНК вирус от семейство Paramyxoviridae. В медицинската литература той неизменно е посочван като едно от най-заразните заболявания, познати на човечеството — с репродукционен индекс R₀ между 12 и 18. Това означава, че един болен може да зарази средно 15 незащутени човека. За сравнение: грипът има R₀ около 1.3.

Вирусът се предава по въздушно-капков път. Може да остане жив в затворено пространство до два часа след напускането му от болния. Заразеният е контагиозен още 4 дни преди появата на обрива — т.е. не знае, че е болен, и продължава да общува нормално.

Симптоми — как да разпознаем морбили
  • Начало (ден 1–4): висока температура до 39–40°C, силна хрема, суха кашлица, зачервени и сълзящи очи (конюнктивит)
  • Патогномоничен признак: петна на Коплик — малки бели точки по вътрешната лигавица на бузите, характерни само за морбили
  • Обривът (ден 3–5): появява се от лицето — около носа, устните и зад ушите, после се разпространява надолу по тялото; прилича на „географска карта“
  • Важно: болният е заразен от 4 дни преди до 4 дни след появата на обрива

В по-голямата си част морбили протича тежко, но без усложнения. В редки, но не изолирани случаи обаче болестта може да доведе до пневмония, среден отит, а в около 1 на 1000 случая — до енцефалит, т.е. възпаление на мозъка. При кърмачета и имунокомпрометирани пациенти смъртността е значимо по-висока.

„Морбили ще гори, докато има горивен материал — деца без имунитет.“

Проф. Ива Христова, директор на НЦЗПБ, пред bTV, април 2026

Как стигнахме дотук: хронологията на огнището

Началото на март 2026
Регистриран е „вносен“ случай — дете, пристигнало от Великобритания. Служи като начална точка на разпространение.
17–24 март 2026
Огнище в община Бяла Слатина, обл. Враца — 17 случая, включително деца от 5 месеца до 15 години и един медицински специалист. 9 лабораторно потвърдени.
25 март 2026
МЗ разпорежда извънредна имунизационна кампания на национално ниво. Проверки в училища и детски заведения.
1–2 април 2026
За 48 часа са диагностицирани 14 нови случая. Вирусът вече е в София, Плевен, Ловеч и Софийска област.
6–8 април 2026
Потвърдените случаи достигат 76. Проф. Христова предупреждава за риск от нови огнища. Враца — 59 заразени.

Ситуацията не е изолирана. Според данните на Столичната РЗИ, само от началото на 2026 г. в ЕС са регистрирани над 170 случая в 12 държави. За последните 12 месеца броят в Европейския съюз е 6 037. Съседна Румъния отчете 30 690 случая само за 2024 г. — тревожен пример за това накъде може да се развие ситуацията при ниско ваксинационно покритие.

Коренът на проблема: ваксинационна дупка

Имунизационният обхват в България за 2025 г. е най-ниският за последните десет години. С първа доза ваксина са обхванати 89.06% от децата, а с втора — едва 82.43%. Критичният праг за колективен имунитет при морбили е 95%. Под тази граница вирусът намира достатъчно „гориво“ и може да се разпространява.

Причините са комплексни: антиваксиналните движения от последните години натрупаха достатъчно голяма група неимунизирани деца. Именно тази група — не страната като цяло — е уязвима. Морбили не се разпространява равномерно: той „намира“ общности с ниска защита и избухва там.

„Случаите нарастват, но засега няма данни за бързо епидемично разпространение.“

Проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, пред Nova TV, април 2026

Добрата новина, която проф. Кантарджиев подчертава: броят на болните не се удвоява бързо. Това е положителен знак спрямо минали епидемии с десетки хиляди заразени. Но прозорецът за реакция е тесен.

Как да се предпазим: ясни отговори

Какво можем да направим сега
  • Ваксинирайте се по график. Имунизацията е задължителна в България — първа доза при 13-месечна възраст, втора при навършване на 12 години. Ваксината осигурява дълготраен, практически доживотен имунитет.
  • Проверете имунизационния статус. Ако не сте сигурни дали вие или детето ви сте ваксинирани, консултирайте се с личния лекар. Проверката отнема минути.
  • Действайте при контакт. Ако неваксинирано дете е било в контакт с болен, ваксина поставена до 72 часа може да предотврати заболяването или значително да смекчи протичането му.
  • Изолирайте се при симптоми. При висока температура, хрема и обрив — не ходете на работа или училище. Потърсете лекар по телефон, преди да се явите на преглед, за да се избегне разпространение в чакални.
  • Информирайте се от официални източници. МЗ актуализира ежедневно данните за разпространението на морбили на сайта си.
Кой е в риск
  • Деца под 12 месеца — все още преди първата ваксина
  • Неваксинирани деца и възрастни
  • Имунокомпрометирани лица (онкоболни, трансплантирани, пациенти с HIV)
  • Бременни жени без доказан имунитет
  • Медицински персонал без актуална имунизация

Паника или мярка?

Важно е да се каже ясно: към момента в България няма национална епидемия. Има локални огнища — концентрирани предимно сред неваксинирани деца в конкретни общини. Това е съществена разлика, която не трябва нито да бъде омаловажавана, нито да предизвиква паника.

Системата реагира: извънредни имунизации текат, проверките в училища са в ход, данните се публикуват ежедневно. Но системата не може да свърши работата вместо родителите. Решението е индивидуално — и е в ръцете на всяко семейство.

Морбили е победима болест. Доказано. Ваксината работи с ефективност над 97% след две дози. Когато обхватът е над 95%, вирусът просто няма накъде да отиде. Целта е постижима — ако действаме сега.