Колиентеритите са остри инфекциозни заболявания, протичащи с ентеритен синдром, токсикоза и водно-електролитни нарушения. Засягат предимно кърмаческата възраст с по-често спорадично и по-рядко епидемично разпространение. Причиняват се от ентеропатогенни Ешерихия коли.
Ешерихия коли е изолиран през 1885г. От Ешерих от фекалии на кърмачета.
Колиентеритите са голям проблем за здравеопазването поради значителното им разпространение в кърмаческата възраст, както и високата смъртност сред децата.
Колиентеритите се причиняват от ентеропатогенните Ешерихия коли, отнасящи се към рода Ешерихия. Правилното им наименование е ентеропатогенни колибактерии. Приема се, че съществуват три основни групи:
1. Ентеропатогенни Ешерихия коли, причиняващи диария у децата.
2. Ентеротоксигенни Ешерихия коли, причиняващи диария у възрастни и деца.
3. Ентероинвазивни Ешерихия коли, причиняващи шигелозоподобни заболявания.
4. Някои автори различават и четвърта група, предизвикваща диария у деца и възрастни след консумация на храна.
Е. Ешерихия коли са значително устойчиви във външната среда. Смята се, че могат да преживеят месеци във вода, почва и други елементи на външната среда. Във фекалии на стайна температура издържат до 115 дни. Дезинфекциозните средства ги убиват за няколко минути.
Патогенеза
Входната врата за заразното начало е устата. Попаднали в лигавицата на тънкото черво, Е. Ешерихия коли продуцират екзо-, ендо-, и ентеротоксини. От значение е вътреклетъчното им паразитиране, което обуславя впоследствие токсични явления, нарушение на водно-електролитния баланс, засилване на чревната перисталтика с учестени повръщания и диарични изхождания, с което заразното начало се отделя в масивни количества във външната среда. Първичната и специфична локализация на причинителя е лигавицата на тънките черва. Изходната врата на Е. Ешерихия коли е дисталният отдел на храносмилателната система с фекалиите.
Източници на зараза
Източници на зараза при колиентеритите могат да бъдат болният човек и заразоносителите. Основен източник на зараза е болният, който в острия стадий отделя масивни количества Е. Ешерихия коли. При колиентеритите съществуват реконвалесцентни и здрави носители. Отделянето на заразата и при двете категории носители продължава не повече от един месец. Здравите носители се срещат по-често сред деца от детски заведения и по-рядко сред деца при болнични условия. Заразоносителството се среща често и при възрастни лица – обслужващ персонал и други.
Механизъм на предаване
Механизмът на предаване е фекално-орален. Заразяването се осъществява чрез поглъщане на Е. Ешерихия коли, отделяни с фекалиите от болните и заразоносителите. Основните фактори на предаване са замърсените ръце, някои хранителни продукти и всички елементи, намиращи се в обкръжение на децата в детските и болничните заведения. Основните пътища на предаване са битовият, хранителният и водният.
Фактори за предаване могат да бъдат детски играчки, термометри, вижки, съдове, легло, бельо, везни, биберони, кърпи и всичко, намиращо се в обкръжението на децата. Особено важна роля играят замърсените ръце на децата, обслужващия персонал, майките и др., с които се разнася заразното начало. Смята се, че на 18-я час след постъпването на болния, Ешерихия коли се откриват върху ръцете на обслужващия персонал и върху околните предмети.
Наблюденията показват, че е възможно разпространение на колиентеритите по хранителен и воден път. Ешерихия коли са доказани в майчина кърма, сухи млека, детски храни, мляко, овесени ядки и други хранителни продукти.
Възприемчивост и имунитет
Най-възприемчиви към колиентеритите са кърмачетата от 3 до 6 месеца, особено недоносените и хипотрофичните деца, и децата на изкуствено хранене. Имунитетът след преболедуване е нетраен. Приема се, че защитен ефект има майчината кърма, съдържаща секторни TgA и IgM.
В зависимост от факторите за предаване и пътищата за разпространение могат да се наблюдават битови, а според някои автори и хранителни, и водни епидемии. Възникналите по битов път епидемии имат своя характеристика – бавно протичане и постепенно обхващане на възприемчивите деца.
Сезонност – разпространението на колиентеритите в детските ясли е целогодишно.