Кистите на бъбреците са нетуморни образувания, представляващи гладкостенни кухини, изпълнени с течност.
Обикновени (прости) кисти
Обикновените бъбречни кисти най-често са единични и възникват в следствие на задръжка (ретенция) на урина при запушване на някое от хилядите бъбречни каналчета. Над мястото на запушването се оформя разширение на каналчето под формата на тънкостенно мехурче, изпълнено с урина. Обикновените кисти достигнат размери до 3 см в диаметър, разположени са в краищата на бъбреците и най-често се откриват случайно при ехографско изследване. Тези кисти на бъбреците се срещат често, но са безобидни и не изискват лечение. Спукването (руптура) на такава киста е почти невъзможно, тъй като бъбреците са разположени отвътре до гръбначния стълб, в задната част на коремната кухина, което ги защитава от травматични увреждания. Също така бъбреците са покрити със здрава капсула и лежат в дебел слой от мастна тъкан. Но дори да настъпи спонтанно спукване на кистата, това не би довело до каквито и да е сериозни последствия.
Кисти на бъбреците – видове, симптоми и лечение
Придобита кистична болест на бъбреците
Развиват се при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, в резултат на продължителна хемодиализа (апарат „изкуствен бъбрек”). При 90% от пациентите с над 10 годишно диализно лечение се откриват кисти в бъбреците. Във вече нефункциониращите бъбреци се развива кистична дегенерация, т.е. образуват се множество разнокалибрени кисти. Тези кисти не изискват лечение, освен в случаите когато има усложнения. Най–честото усложнение е възпалението на кистите, при което се прилагат антибиотици и обезболяващи, като може да се стигне и до хирургично отстраняване на бъбрека.
Поликистични бъбреци
В тази група заболявания влизат – едрокистична поликистоза от възрастов тип, ювенилна кортикална поликистоза, тотална дребнозърниста поликистоза от детски (инфантилен) тип и медуларна поликистоза („гъбест” бъбрек). С изключение на последната, всички останали форми са наследствени заболявания – предават се на децата от техните родители. Тази група заболявания се характеризира с развитието на голям брой, различни по размер кисти в двата бъбрека, водещи до нарушаване на бъбречните функции.
Заболяването се проявява най–често след тридесет годишна възраст. Започва бавно, с нетипична симптоматика. Понякога се наблюдават болки в поясната област, повишено кръвно налягане. По–характерен симптом е появата на кръв в урината.
Диагнозата се поставя след преглед и провеждане на необходимите образни изследвания – ехография, контрастна рентгенография, скенер, магнитен резонанс, сцинтиграфия с радиоактивен изотоп.
Лечението се свежда основно до овладяване на конкретните симптоми – нормализиране на кръвното налягане и облекчаване на болките. Важно значение има и превенцията от инфекции на пикочо–половите пътища и бъбреците.