Колиентерит е остро инфекциозно заболяване, протичащо с ентеритен синдром, токсикоза и водно-електролитни нарушения. Засягат предимно кърмаческата възраст с по-често спорадично и по-рядко епидемично разпространение. Причиняват се от ентеропатогенни Escherichia coll.
Колиентерит е голям проблем за здравеопазването поради значителното му разпространение при майките, както и високия леталитет сред децата.
Източници на зараза при колиентерит могат да бъдат болният човек и заразоносителите. Основен източник на зараза е болният, който в острия стадий отделя масивни количества Е. Е. С. При колиентеритите съществуват реконвалесцентни и здрави носители.
Механизмът на предаване на заразното начало при колиентеритите е фекално-орален. Заразяването се осъществува чез поглъщане на Е. Е. С., отделяни с фекалиите от болните и заразоносителите. Основните фактори на предаване са замърсените ръце, някои хранителни продукти и всички елементи, намиращи се в обркъжение на децата в детските и болничните заведения.
Фактори за предаване могат да бъдат детски играчки, термометри, мивки, съдове, легло, бельо, везни, биберони и всичко, намиращо се в обкръжение на децата.
Възприемчивост и имунитет
Най-възприемчиви към колиентерит са бебетата на възраст от 3 до 6 месеца, особено недоносените и хипотрофичните деца и децата на изкуствено хранене. Имунитетът след преболедуване е нетраен.
Възникналите по битов път епидемии имат своя характеристика – бавно протичане и постепенно обхващане на възприемчивите деца. По принцип битовият път поддържа спорадичното разпространение на колиентеритите, но при значителни санитарно-хигиенни нарушения независимо от дългия инкубационен период са възможни епидемични избухвания с по-голяма интензивност.
Лечение
При възникване на колиентерити се провеждат:
Ранно и активно откриване и хоспитализиране за лечение. Болното дете се хоспитализира за лечение в инфекциозно отделение или при домашни условия по преценка на епидемиолог. В епидемиологичното проучване участват епидемиолог, педиатър и инфекционист. Изписването се разрешава след пълно клинично оздравяване и два отрицателни резултата от микробиологичното изследване. Контактните лица се наблюдават 7 дена, като се вземат мерки за спазване на противоепидемичния режим, за повишаване неспецифичната им резиснетност – хранене с майчино мляко, пълноценно хранене с витаминозна храна, създаване на добри хигиенни условия за живот и т.н