Коремен тиф и паратиф А и В са остри инфекциозни заболявания, които се характеризират с обща интоксикация, поражение на лимфния апарат на тънките черва, продължително заразоносителство и епидемично разпространение. Причиняват се от бактерии от рода Salmonella.
Източници на зараза
Причинители на зараза при коремен тиф и паратиф А и В са болният човек и заразоносителите. Приема се, че при паратиф В резервоар на заразата могат да бъдат и някои животни – едър и дребен рогат добитък, коне, свине, птици и др.
Механизъм на предаване и симптоми
Механизмът на предаване на заразното начало при коремния тиф и паратиф А и В е фекално-орален. Заразяването се осъществява чрез поглъщане на тифните бактерии, отделяни от болните и заразоносителите. Основни фактори на предаване са хранителните продукти, водата, замърсените ръце и някои предмети от обкръжаващата среда, а основните пътища са хранителен, воден и битов. Паратиф В не се предава по воден път.
За разпространение на коромен тиф и паратиф имат значение хранителни продукти, които не подлежат на пълна термична обработка – мляко, масло, сирене, хляб, сладкарски изделия, сладолед, готови ястия, картофена салата, плодове, зеленчуци и др.
Замърсените ръце и множество предмети от обкръжаващата среда играят определена роля като хактори за предаване на коремния тиф и паратифовете. Ако болният или заразоносителят не измива ръцете си след посещение на отходното място, замърсявайки ръцете си с фекалии и урина, заразното начало ще се разсейва по всички околни предмети – прибори и съдове за хранене, хранителни продукти, играчки, дръжки на брави, ключове на лампи, книги, бельо и всичко, до което се докосва.
Лечение на коремен тиф и паратиф А и В
Мерките спрямо болните са следните:
– Ранно и активно откриване, диагноза и изолация. Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологични и клинични наблюдения и микробиологични изследвания (хемокултура, миелокултура, копрокултура, урокултура), аналитичен Видал и др.
– Хоспитализация на болния за лечение.
– Регистрация, попълване и изпращане на бързо известие и съобщаване по телефона.
– В епидемичното огнище се провежда епидемиологично проучване.
– След изписване преболедувалите и заразоносителите се завеждат на диспансерен учет за период от една година, през която се провеждат системти епидемиологични и клинични наблюдения и параклинични изследвания.
Спрямо околната среда се провежда заключително дезинфекция на помещението, в което е бил болният и дезинфекция на всички предмети и вещи, с които е имал контакт.
Конактните лица се подлагат на медицинско наблюдение.