ТРЕНД: 10% от българите водят здравословен начин на живот, а 43% не правят нищо в тази посока
Българската болнична асоциация организира институционален диалог на тема „Здравната култура на българите – ключ към по-добро здраве“, който събра представители на законодателната и изпълнителната власт, здравни институции, съсловни и болнични организации, медицинските университети, експерти и общественици.
В събитието участваха водещите болнични организации в страната – Асоциация на университетските болници в България, Национално сдружение на частните болници, Сдружение на общинските болници в България, Национално сдружение на областните болници, както и Българският лекарски съюз, което придаде на дискусията широк секторен и институционален обхват.
Събитието постави във фокус един от най-важните въпроси за развитието на здравната система – ниската здравна култура като основен фактор за редица структурни проблеми, включително липсата на превенция, недоверието към медицинската експертиза и неразбирането на начина на финансиране на здравеопазването.
При откриването адв. Свилена Димитрова, председател на асоциацията очерта основните стълбове, върху които следва да се изгради национална стратегия за повишаване на здравната култура: информираност и здравна грамотност чрез достъп до надеждна информация и разбираема комуникация от институциите; намаляване на вредата от вредните фактори чрез политики и информационни кампании, насочени към ограничаване на рисковото поведение чрез информиран избор, а не чрез забрани; активен и отговорен начин на живот с акцент върху движение, правилно хранене и психично здраве; превенция и профилактика чрез ранна диагностика, скринингови програми и мотивация за редовни прегледи; както и повишаване на информираността за начина на финансиране на здравната система, тъй като липсата на разбиране по този въпрос възпрепятства нейното развитие и реформиране. Тя също подчерта, че през месец април ББА е анонсирала публично над 85% увеличаване на болничните разходи за последните 4 години, но тази новина не е породила никаква реакция в обществото и институциите, което е доказателство за липсата на разбиране за финансирането на отрасъл здравеопазване.
В рамките на форума бе представено национално представително проучване на агенция „Тренд“, специално възложено от ББА, което очертава актуалните нагласи на българските граждани по отношение на здравето, профилактиката и информираността. Данните показват, очертават ясно изразен дефицит на здравна култура в България.
44% от българите посещават лекар единствено при поява на здравословен проблем, докато едва 38% заявяват, че редовно преминават през задължителните профилактични прегледи.
Особено тревожна е ситуацията при младите хора, сред които едва около 20% спазват профилактичните препоръки, докато при хората над 70-годишна възраст този дял достига близо две трети.
По отношение на финансирането на здравната система данните показват разминаване между възприятията и реалното разбиране.
65% от анкетираните посочват здравната каса като основен източник на финансиране, 62% – здравните вноски на гражданите, а 56% – държавния бюджет. В същото време едва 24% отчитат ролята на личните плащания, а 6% заявяват, че не могат да преценят.
Тези резултати показват, че макар хората да разпознават отделни източници на финансиране, липсва ясно разбиране за реалната структура на системата и за ролята на личния принос в нея.
Данните за начина на живот също потвърждават тенденцията – едва 10% от българите спазват последователен здравословен режим на хранене, докато 43% не полагат системни усилия в тази посока.
В експертния панел бяха очертани ключови предизвикателства пред здравната култура през погледа на медицинската и научната общност.
Проф.Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация, акцентира върху научните данни за намалената вреда от вредните фактори при бездимните тютюневи изделия, а здравният икономист от ЕКИП Аркади Шарков отчете, че здравната грамотност и образование за семействата представляват способността да се намира, разбира и използва здравна информация от официални или академични източници, а възвръщаемостта на инвестициите е значителна. Всяко похарчено евро носи от 2,50 до 3,50 евро спестявания, а в европейския регион на СЗО анализите на разходите и ползите показват, че за всяко евро, инвестирано в интервенции за здравна грамотност, финансовата възвръщаемост варира от 0,62 до 27,40 евро.
Д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС, акцентира, че: „Не само трябва да намалим тютюнопушенето или да не пием зелев сок, здравната култура е много по-широко понятие. Необходима е целенасочена, национална политика, която да акцентира върху местата, на които хората могат да получат точната информация.“
Доц. Петко Стефановски, Управител на НЗОК, изрази готовността на институцията, която представлява, да работи системно за повишаване на здравната култура, като подчерта, че Националната здравноосигурителна каса от няколко месеца провежда активна информационна кампания в телевизионни и социални канали именно с тази цел.
Доц. Цветелина Спиридонова, зам.председател на ББА, разясни, съществената разлика между профилактика, превенция и промоция на здравето, и допълни, че здравната култура включва и базови практически знания – като това кога да се потърси спешна помощ и коя е най-близката болница, която може да поеме пациента. Тя отбеляза, че „за съжаление няколко ръководства на Министерството на здравеопазването не успяват или отказват да въведат GPS системата, която осигурява стриктно следване на Наредбата за спешна медицинска помощ, според която спешният пациент трябва да бъде хоспитализиран в най-близката болница със съответната компетентност, без допълнителен времеви риск“.
В рамките на широката панелна дискусия представители на институциите, народни представители от 52-рото Народно събрание, представители в европейските институции и експерти от сектора обсъдиха възможностите за координирани действия за повишаване на здравната култура в България.
Изказвания в подкрепа на мисията за подобряване на здравната култура направиха народните представители доц. Лъчезар Иванов, проф. Владимир Гончев и проф. Румяна Аврамова.
Думата взеха и представители на всички болнични сдружения.
Д-р Венелина Милева, изпълнителен директор на УМБАЛ „Токуда“, заяви:
„Това непознаване на стойността на здравните услуги, която ще позволи да се поддържа индивидуалното или респективно общественото здраве, е голям проблем за разбиране и устойчивост и е огромен дефицит на здравната култура и на оценката на мястото на всеки един участник в този обществен процес, наречен здравеопазване.“ Тя допълни, че обществото следва да осъзнае, че здравните услуги и трудът на медицинските специалисти имат висока стойност, както и че разбирането за „инвестиция в здраве“ е ключово условие за увеличаване на профилактиката и подобряване на здравните резултати.
Проф.Габровски подчерта и че голям проблем в здравеопазването е доверието, без него не може да се лекува и тук немалка роля имат медиите, които представят медицинските случаи пред обществото. Той отдели време също и на теми като дигитализацията и контрола, като важни фактори за функционирането на системата.
От страна на Министъра на здравеопазването Катя Ивкова, бе изпратен поздравителен адрес към ББА и участниците в институционалния диалог, в който се подчертава значението на темата и необходимостта от координирани усилия между институциите и професионалната общност.
Като резултат от срещата, водещите болнични организации и Българският лекарски съюз подписаха Меморандум за сътрудничество, с който заявяват обща воля за координирани действия в посока повишаване на здравната култура в България.
С подписването на документа секторът ясно заяви, че без информирано общество не може да има нито ефективна превенция, нито устойчива здравна система.
Участниците в дискусията се обединиха около разбирането, че един от най-сериозните дефицити днес е липсата на обществено разбиране за стойността на здравните услуги и начина на функциониране на системата. Това води до нереалистични очаквания, отлагане на профилактиката и напрежение между пациенти и медицински специалисти.
Здравеопазването не е безплатно – то е система, която изисква ресурс, експертиза и дългосрочни инвестиции.
Затова и ключовият извод от срещата е, че повишаването на здравната култура минава през ясна, последователна и активна комуникация от страна на институциите, които трябва да изградят разбиране за това как функционира системата, как се финансира и каква е реалната стойност на медицинската грижа.
Само при такава основа могат да бъдат предприети устойчиви реформи и да се постигне реално подобрение на общественото здраве.