Главоболието е особено разпространено в цивилизованите страни, където 20 % от „здравите” заявяват, че страдат от него. Според статистиката, жените са засегнати малко по-често.
Ясна е полярността на главата спрямо тялото. Тя е най-висшата инстанция на нашата телесна институция. Главата олицетворява горното, докато тялото е израз на долното. Главата смятаме за мястото, където домувът разсъдъкът, разумът и мисленето. Който не мисли с главата си, действа неразумно. Някому може да се завърти главата, друг не е с трезва глава. Ирационални чувства като любовта, естествено застрашават главата – повечето хора поради това си губят ума (имала глава да пати). Има обаче и особено твърдоглави хора, които никога не рискуват да си загубят главата, дори когато с главите си стени пробиват.
Болката при главоболието вероятно възниква поради твърде високата степен на напрежение в кръвоносните съдове. Обикновено синхронно с главоболието се наблюдава силно пренапрягане на черепната мускулатура, както и на мускулите в областта на раменете, тила и шийните прешлени. Често главоболието с напрежение в черепната кухина настъпва в житейски ситуации, при които човекът е под голямо физеческо и психическо напрежение или в критични за кариерата му ситуации, които го заплашват с прекалено високи изисквания.
„Пътят нагоре” е онзи, който лесно води до свръхизтъкване на горния полюс, на главата. Зад главоболието често откриваме човек с големи амбиции и претенции за перфекционизъм, който се опитва да наложи своята воля – с глава да пробие стената. В такива случаи амбициите и болезненият стремеж за власт твърде лесно се изкачват в главата, защото този, който едностранчиво обръща внимание само на тази област, който възприема само рационалното, разумното и интелектуалното и се е посветил на тях, губи своята „връзка с долния полюс”, а заедно с това и своите корени, които единствено могат да му дадат опора в живота. Главата му ще се пръсне.
Човекът притежава два центъра: сърце и мозък – чувства и мислене. Нашето съвремие и нашата културна среда разви в особена степен мозъка ни и поради това се намираме в постоянна опасност да пренебрегваме другия си център – сърцето. Няма да решим проблема си, ако изведнъж запратим по дяволите мисленето, разума и главата. Нито един от двата центъра не е по-добър или по-лош. Човек не бива да взема решение в полза на единия срещу другия, а трябва да се стреми към равновесие. Онези, които си товарят прекалено корема са също толкова нездрави, както и тези с претоварени глави. Все пак, нашата култура толкова много поощри и разви полюса на главата, че по-скоро имаме дефицит на долния полюс. Като допълнителен проблем възниква въпросът в какво влагаме дейността на нашия разум. В повечето случаи използваме рационалните си мисловни функции, за да подсигурим своя аз. Посредством причинния образец на мислене се опитваме все по-добре да се подсигурим срещу съдбата, за да изградим превъзходството на своя аз. Главата не бива да се прави на самостоятелна и да се опитва да върви без тялото, без сърцето. Когато мисленето се отдели от долното, то се отделя от корените.
Главата реагира с болка най-бързо от всички органи. Във всички други органи трябва да протекат първо много по-дълбоко проникващи изменения, докато се обади болката. Главата е най-чувствителна и първа предупреждава. Нейната болка показва, че нашето мислене е погрешно, че неправилно го насочваме, че преследваме съмнителни цели. Човекът винаги си блъска главата над абсолютно маловажни неща, докато му гръмне главата. Напрежението се намалява с отпускане. Когато главата бие тревога чрез болката, крайно време е човек да се освободи от магарешкия си инат на „аз искам”, от всяка амбиция, която го тласка да се издига нагоре, от всяка вманиеченост. Крайно време е той да насочи погледа си надолу и да си припомни своите корени. Не може да се помогне на тези, които години наред притъпяват предупредителния сигнал с обезболяващи таблетки – те си слагат главата в торбата.