Хроничен панкреатит

Хроничният панкреатит може да бъде последица на прекаран остър панкреатит, но в редица случаи се развива постепенно, без остро начало. От значение за появата му са заболяванията на жлъчните пътища, стомашно-чревните разтройства, прехранването, алкохолизмът и др. Ролята на инфекцията е ограничена.
Патогенично при хроничния панкреатит се касае за активиране на панкреатичните ферменти с настъпващо самосмилане и възпаление на жлезата, но процесите протичат по-бавно и са изразени в по-слаба степен.
Патологоанатомично задстомашната жлеза е уплътнена, повърхността и е неравна. Често се установяват сраствания с околните органи. Хистологично се открива атрофия на паренхима и разрастване на съединителната тъкан. На места в жлезата се откриват огнища на некроза, кръвоизливи, левкоцитна инфилтрация.
Симптомите на хроничния панкреатит са доста разнообразни. Най-характерни са болките в епигастриума, които се явяват 2-3 часа след нахранване, особенно след консумиране на тлъсти храни и алкохол. Болките са тъпи и се излъчват към лявото подребрие или назад към кръста. Много често са налице диспептични явления – понижение на апетита, усилена саливация, подуване на корема, запек, заменящ се с диария. Трудно се понасят мазнини и пържени храни. Някои болни не понасят сладки храни – сладкиши, захар, шоколад. Често се наблюдава значително измършавяване. Рядко се наблюдава жълтеница, обусловена от притискането на d.choledochus от главата на панкреаса.
При изследването на корема се установява болезненост при дълбока палпация в епигастриума. Понякога при силно измършавяване може да се напипа уплътнената задстомашна жлеза.
При хроничния панкреатит често се наблюдават характерните зловонни изпражнения, съдържащи голямо количество мазнини и несмлени мускулни влакна. При рентгеново изследване на стомаха и червата се откриват някои изменения, дължащи се на притискането им от изменената глава на панкреаса.
Хроничният панкреатит протича с периоди на подобрения и влошавания. Влошаване настъпва при нерационално хранене, консумация на алкохол и др. От усложненията най-сериозни са абсцедирането на жлезата, развитието на захарен диабет и на карцином.
Диагнозата на хроничния панкреатит е трудна, тъй като не съществуват сигурни методи за поставянето и. По-сигурна е диагнозата, когато хроничният панкреатит се е развил след боледуването от остър панкреатит. Диференциална диагноза се прави с хроничния гастрит, хроничния колит, дискинезиите и възпалителните заболявания на жлъчните пътища, рака на панкреаса и др.
Лечението на хроничния панкреатит е преди всичко диетично. Болните трябва да се хранят редовно и по-често, като поемат неголямо количество храна при единичното хранене. Ограничават се мазнините, забраняват се подправките и пържените храни. Медикаментозно се назначават панкреатични ферментни препарати, болкоуспокояващи средства.
Профилактиката се състои в своевременно лечение на болестите на стомаха, жлъчните пътища и червата.