Великден е най-важният и почитан празник на православната църква. За вярващите традициите и ритуалите, дошли при нас от далечната история, са много важни. Козунакът е незаменимо ястие от великденската трапеза на всеки източноправославен християнин.
Този десерт е символ, напомнящ за възкресението на Христос. Според легендата след възкресението Исус споделил храната си, заедно с апостолите. Освен това Библията казва, че никой от апостолите не е седял в центъра на масата докато се хранели, защото в средата и са слагали прясно изпечен хляб.
Този обред установява по-нататъшната традиция да се оставя прясно приготвен ароматен хляб в църквата. Той задължително трябва да изобразява кръст с трънен венец, който е бил на мъченика Христос. Самият Исус обаче не е изобразен, което символизира неговото възкресение. Така вярващите изразяват преодоляването на смъртта и победата над нея.
Този хляб традиционно се разнасял от свещеници около църквата и след това се поднасял на голямата маса в манастира. В събота, когато някой човек, който дойде в храма да се помоли и получи благословия, му се дава и парче от този обреден хляб. Тази версия се придържа от много вярващи, но историците твърдят, че козунаците са се правели още преди появата на християнството в Русия, по време на езичеството.
Руснаците наричат козунака – кулич. Думата „кулич“ идва от думата „колача“, което означава „ча“ – дете, а „кола“ – слънцето. В древна Русия слънцето се е наричало „коло“ или „кола“. Козунакът е символ на Великденския или Пасха обред. Известно е, че традицията да се осветява и да се поднася като почерпка в чест на празника на Великден има както християнски, така и езически произход.
Дори в древна Русия е било обичай да се завършва литургията с универсално почерпка от хляб, сладкиши и вино, които са били осветени по време на службата. Тази традиция се корени в обичая да се осветяват даровете по време на тайнството, а също така въвежда и друг обичай – подреждането на великденска трапеза, в която козунакът заема основно място.
Историята разказва, че козунакът символизира невидимото присъствие на Христос, на когото винаги се оставя свободно място в средата на масата, пред което се поставя и козунака. Традицията за печене на специалния хляб се основава и на символизирането на предстоящата сеитба в навечерието на пролетта. Затова навремето е било обичайно да се меси заквасено тесто от мая, което се изпичало като хляб. Той бил принасян за плодородната земя, която трябвало да даде добра реколта. Този хляб един вид е бивал пожертван, за да се справи със стихиите и да помоли Бог за хубаво време и голяма реколта.
В резултат на активното взаимодействие християнската и езическата култури се преплитат, обединявайки техните традиции и обичаи. Така още от древността козунакът се е считал за церемониален хляб, символизиращ плодородието. Съществува и мнение, че името „кулич“ произхожда от гръцкия език и е означавало „геврек“. Това име е било често срещано сред градските жители, а за селяните хлябът се наричал „Паска“ или „Великден“.
Козунаците се приготвят от тесто с мая, заедно с различни добавки (масло, яйца, мляко, заквасена сметана, захар). Прието е да се украсяват отгоре с глазура, ядки и захаросани плодове, както и символични пасхални знаци. В навечерието на Великден много важен обичай за вс яка домакиня е свързан с месенето на тесто и изпичането на козунак, като от този обред зависи съдбата на цялото семейство. Основното технологично характеристика на за козунака е, че той е много труден за приготвяне и трябва да се меси, след което тесто да престоява много пъти, следователно приготвянето на козунаците е процес, който отнема много време. За домакините, които изпитват недостиг на време, могат да го закупят и поръчат от качествени фурни за хляб и тестени изделия.