Болестта на Крон (терминален илеит, регионален илеит, регионален ентерит, грануломатозен ентерит) е описана подробно за пръв път още през 1932 г. Оттогава честотата на заболяването нараства навсякъде по света, включително и у нас. Болестта на Крон се среща предимно в младата възраст – 18-25 години и често има фамилен характер. Мъжете боледуват по-често от жените.
Причини за болестта на Крон
Точната причина за заболяването е неизяснена. Първоначалното предположение, че се касае за бактериално или вирусно заболяване, не се потвърждава. Не се потвърждава и мнението за ролята на хроничната травма на чревната лигавица от фекалните маси, защото не се открива връзка между запека и болестта на Крон. Впоследствие се обсъжда алергичната генеза на болестта на Crohn. Понастоящем заболяването се схваща като израз на автоимунизация срещу елементите на собствената чревна лигавица.
Морфологични изменения при болест на Крон
Болестният процес обхваща най-често крайната част на илеума, затова се нарича регионален ентерит. В около 10 % от случаите са обхванати и останалите части на тънкото черво – регионален илео-йеюнит. Наблюдавани са и поражения на лигавицата на дванадесетопръстника, стомаха и дори на долния край на хранопровода. Често – до в 15 %, се засяга и лигавицата на дебелото черво. Микроскопски обхванатата от болестния процес част от червото е задебелена и твърда. Лигавицата е силно хиперемизирана и уплътнена. В напредналите случаи се наблюдават характерни кратеровидни язви по лигавицата, фистули, масивни сраствания. Почти никога не липсват уплътняване на лимфните съдове по опорака и уголемяване на съответните лимфни възли. Хистологичният субстрат на болестта на Crohn е специфичен гранулом, образуван от струпване на плазматични и кръгли клетки, като често се наблюдават и гигантски клетки тип чуждо тяло.
Симптоми при болестта на Крон
Регионалният ентерит е заболяване с разнообразна симптоматика. В редица случаи той може да протече задълго без симптоми или със съвсем незначителни оплаквания. При около 5% от болните заболяването започва остро, със силна болка в долната част на корема, диарии, повишена температура. При прегледа се установява опъване на коремната стена и уплътнение дълбоко в илео-цекалната област. Подобни случаи на практика са неотличими от осттър апендицит и правилното разпознаване обикновено се осъществява по време на операция. Много по-често заболяването започва бавно, едва доловимо. Първият симптом на болестта на Крон в тези случаи е болката. Тя е локализирана в долната част на корема, има коликообразен характер, засилва се преди дефекация и се успокоява след изхождане по голяма нужда. До в 90% от болните се наблюдават 5-6 диарични изхождания на ден, предшествувани от коликообразни болки. Диарията е без болезнени спазми (тенезми), изпражненията съдържат оскъдно количество слуз и кръв. Твърде често диарията има характер на стеаторея, с наличие на несмлени мазнини в изпражненията. Понякога може да се наблюдават и диарии от типа на белтък-губещите ентсропатии. Сравнително рядко – до в 5% от болните се развива упорит запек. Болните нямат апетит, оплакват се от тежест след нахранване, оригване, често повръщане. Почти винаги се установява субфебрилитет, който в някои случаи може задълго да остане и единствената клинична проява на заболяването. Твърде често у болните от терминален илеит се наблюдават ставни изяви. В едни случаи те се развиват заедно с основното заболяване и следват отблизо неговия ход на влошаване и подобрение. В подобни случаи се засягат сакро-илиачните синхондрози и тазовите прешлени, т. нар. пелвиоспондилит. Приема се, че този тип ставни поражения са характерни за болестта на Crohn. Те се развиват бавно, прогресират с времето и не се влияят особено от лечението. Покрай различностепенното измършавяване на болните се наблюдава бледост на кожата, често с адисоноподобни пигментации. Характерна находка е опипването на дълбок, неравен и болезнен инфилтрат в илео-цекалната област и много рядко другаде из корема. Болестта на Crohn често дава усложнения, които могат да замъглят и преиначат клиничната картина – кръвоизливи, чревна непроходимост, абсцеси, пробив на червата. Понякога болестта на Крон е свързана с образуването на фистули – вътрешни (между различни части на червата) и външни – най-често периректални и сравнително по-рядко през коремната стена и към кръста. От тези фистули рядко изтича гнойна секреция. Тяхното съдържимо обаче е богато на активни чревни ензими и разяжда околната тъкан. В затегнатите случаи може да се стигне и до развитие на амилоидоза и хипопротеинемични отоци. Лабораторно у болните от регионален ентерит почти винаги се установява разностепенна анемия, често от макроцитен тип. СУЕ е почти винаги ускорена. Покачването броя на белите кръвни клетки не е типично за болестта на Crohn, дори и в острите случаи (за разлика от остър апендицит). Левкоцитоза при болестта на Крон обаче се наблюдава при развитие на някакво усложнение. Твърде честа находка, особено в по-затегнатите случаи, са тежките отклонения в белтъчната обмяна – ниски стойности на кръвния албумин, повишени глобулини. При изследване на изпражненията почти винаги се откриват скрити (окултни) кръвоизливи, стеаторея и креаторея. Характерна находка при болестта на Crohn дава рентгеновото изследване. Най-добре е да се приложи комбинирано изследване — през устата и с клизма. В типичните случаи се наблюдава втвърдяване на стените на крайния илеум, който става като тръба. Релефът на лигавицата се изглажда. При внимателно изследване могат да се открият характерни грануломи по лигавицата и различно дълбоки кратерообразни язви. В напредналите случаи се намират стеснение на червата, сраствания, фистулни ходове. При голям брой от пациентите с болестта на Крон се откриват недостатъчност на Баухиниевия сфинктер и попадане на контрастната материя в крайните гънки на илеума. Протичането на болестта на Crohn е различно в отделните случаи. У някои болни заболяването може да продължи с години. Най-често се наблюдава хронично протичане, с фази на подобрение и влошаване, със или без усложнения.
Диагноза при болестта на Крон
Правилното разпознаване на терминалния илеит е различно трудно в отделните случаи. То се изгражда върху характерните симптоми на заболяването и главно върху резултата от насочените рентгенови изследвания. Голяма разпознавателна стойност има лапароскопията, при която в редица случаи могат да се видят възпалената и задебелена част на червото и характерните изменения на лимфните съдове по опорака. Симптомите на острият терминален илеит се разграничават твърде трудно от острия апендицит. От значение в тези случаи са септичната температура, увеличеният брой на белите кръвни клетки и белезите на перитонеално дразнене, свойствени на острия апендицит и обикновено липсващи при терминалния илеит. Хроничните форми на болестта на Crohn са трудно отличими от туберкулозата на илео-цекалната област. Разликите се основават главно върху рентгеновата находка и хода на заболяванията.
Лечение при болестта на Крон
Лечението е консервативно и оперативно. Много болни, главно поради неправилно диагностициране, все още биват оперирани, като най-често се изрязват обхванатите от болестния процес части на червото и прилежащите лимфни възли. Резултатите от подобни операции на първоначално са добри, но на по-късен етап, в до в 30% от оперираните се развиват рецидиви. Във връзка с това напоследък повечето специалисти препоръчват консервативно лечение. Добри резултати се получават от съчетаното лечение с антибиотици и кортикостероиди. Това лечение трябва да се провежда продължително време с прекъсвания от 1-2 месеца. За разлика от язвения колит, при терминалния илеит практически не съществува опасност от пробив на червото вследствие на лечение с кортикостероиди. През последно време, във връзка с автоимунен характер на регионалния илеит се препоръчва лечение с имуносупресивни средства. Резултатите при голяма част от пациентите са окуражителни. Съобщават се и добри резултати при лечение с BCG-ваксина с цел неспецифично повлияване на имунната защита. Лечението на болестта на Крон, за да бъде ефикасно, трябва да се провежда продължително и в адекватна дозировка, като усложненията се лекуват отделно, със специфичните за тях лекарствени средства.